Компанията е основана през 1832г. от Уилям Уинзор и Хенри Нютон, които изградили своя бизнес на база обвързаността им с изкуството и науката. От самото начало,били твърдо решени да отговорят на нарастващите нужди на художници и да им предложат най-големият избор от бои с най-висока устойчивост на цветовете.В рамките на няколко кратки години, те поставят нови стандарти за стабилност и яснота на цветовете.
Днес традицията за качество и иновации продължава, тъй като фирмата постоянно има нови идеи, създава нови материали и технологии. Преди всичко работи, за да отговори на нуждите на художниците, като им предоставя нови възможности да изследват своята креативност .
Традицията
До началото на 17 век традицията на занаятчийство при художниците била много силна. Те купували пигменти и други суровини от аптеката и контролирали чираците си при забъркването на боята.
През следващите два века обаче, богатството, образованието и свободното време на хората нарастват, увеличава се и броят на талантливи художници и аматьори. Започва засилено търсене на качествени материали за рисуване.
Първите колористи
В края на 18 век са създадени фирми, специализирани в производството на цялата гама от материали за художници. В края на осемнадесети и началото на деветнадесети век са въведени редица нови пигменти, предоставяйки на разположение богат избор на цветове.
Акварелните бои са били под формата на продълговати пръчки, които е трябвало да се натриват с вода върху повърхност подобна на матово стъкло, за да може да се създаде боя с подходяща консистенция и цвят ,която да бъде нанесена върху хартията.
Маслените бои са били доставяни в свински мехури плътно завързани в горната част. Художниците използвали пирон, за да пробият мехура и да вземат от боята.
Меките четки от естествен косъм са били правени от коса поставена в отвор на дървена пръчка, докато четките от свински косъм са били плътно завързвани към дървена дръжка.
Платната се грундирали и продавали на фиксирани рамки с различни размери, вместо съвременният им вариант на дървени клинови подрамки.
Много малко художници имали научни (химически) познания и ставало все по-трудно за останалите да преценяват качеството или трайността на боите, които им се предлагат. Поради тази причина, тази отговорност се предоставила на т.н. колористи – търговци ,които контактували с производителите и оценявали качеството на платната, боите, използваните пигменти, подбирали най-подходящите цветове за художниците, и гарантирали, доколкото е възможно качеството на предлаганите продукти.
Началото на Winsor & Newton
През 1832г. двамата мъже са били почти 30 годишни и са споделяли общи интереси в областта на живописта. Нютон е бил по-надарен в живописта от двамата, докато Уинзор, който също рисувал, имал необходимото научно познание, което се оказало толкова важно.
Те основали фирмата в къщата на Хенри Нютон в Лондон, която се намирала в квартала, където живеели редица изтъкнати художници и колористи.
Професионалните акварели и Китайската бяла акварелна боя
Подобряването на акварелните бои предназначени за професионалисти, било една от първите основни грижи за 2-мата партньори. Те използвали влагозадържащите свойства на наскоро откритият материал глицерин, за производството на акварелните бои, като ги поставяли в кювети (малки тавички), които били много по-прости и удобни от тогава използваните форми на продълговати пръчки.
Влажните акварелни бои бързо спечелени заслужена популярност.
Следващата иновация на партньорите била въвеждането през 1837г. на Китайската бяла боя, особено непрозрачна форма на цинково бяло, която била от значителна полза за акварелистите, на които до момента липсвал подобен траен непрозрачен бял цвят.
Партньорите обаче не ограничават действията си само до акварелните бои. През 1840г. изобретателният Уилям Уинзор въвежда и патентова стъклени спринцовки като контейнери за маслени бои, които да заменят кожените мехури. Веднага след изобретяването на сгъваемите тенекиени туби от James Goff Rand през 1841 г., Уинзор предприема усъвършенстване на тези туби със свой собствен дизайн. Тези тенекиени туби били много бързо приети като контейнери за маслени бои и няколко години по-късно Уинзор и Нютон са били в състояние да предложат и своите акварелни бои в туби.
Съвсем скоро, партньорите наели по-големи помещения в Blackfriars и Kings Cross, а през 1844г. се нанесли в специално построена, парова фабрика в Кентиш Таун, известна като Цветната работилница в Северен Лондон.
Стремежът за трайност и Джордж Филд
Техният интерес и загриженост по отношение на трайността на боите, използвани от художници, се споделя и от George Field, най-видният по това време английски колорист и създател на цветове, който с всички сили се стремял към постигане на максимална чистота и трайност на всички използвани пигменти.
Едва ли е изненадващо, че до края на века, Winsor & Newton, които напълно се идентифицират с тези идеали, се превръщат в производителите на бои, които за първи път публикуват състава и трайността на всички техни бои.
Кралски назначения и Голямото изложение
Кралското признание идва доста рано под формата на назначаване на Winsor & Newton като колористи на кралица Виктория през 1841 г., първото от много такива назначения. Фирмата представя най-успешните експонати на Великите Международни изложби през 1851г. и 1862г., като още на първата изложба Winsor & Newton са наградени с медал.
Смъртта на Уилям и превръщане в дружество с ограничена отговорност.
След смъртта на Уилям Уинзор през 1865 г. неговият дял от фирмата е наследен от сина му Benyon, а след неговата кончина през 1879 г. Хенри Нютон изкупува всички акции на покойния си партньор. Няколко месеца преди смъртта си през 1882 г. Хенри Нютон продава бизнеса на новоучреденото дружество с ограничена отговорност Winsor & Newton , което включва сред акционерите членове на двете семейства.
Търговия отвъд океана!
Най-качествени продукти, заедно с престижа от кралските признания и награди от международни изложби със сигурност са стимулирали растежа на Winsor & Newton в световната търговия. През втората половина на деветнадесети век не е имало почти никаква конкуренция в производството на материали за художници в страните извън Европа и това насърчило все по-голям износ за САЩ, Индия и Австралия.
Първият запис за продаден продукт е в Мелбърн Австралия през 1854 г. През 1861г. е пусната обява в Ню Йорк, която да промотира Winsor & Newton. Benyon Winsor пътува до Съединените щати през 1870 г., за да създаде дистрибутор на фирмата там. През 1893 г. фирмата печели три награди на Световното изложение, в Чикаго, и през следващата година фирмата създава офис в Ню Йорк.
САЩ става най-големият пазар на фирмата отвъд океана и през 1915 г. се създава филиал на фирмата в САЩ.
Занаятчийски и студентски продукти и променящите се пазари
До началото на ХХ век Winsor & Newton е концентриран изцяло върху продукти за живопис и рисуване. С изобретяването на фотоапарата, художниците вече не са били толкова търсени и потреблението на професионални художнически продукти намалява. Затова фирмата започва да създава по-занаятчийски продукти, като започва с калиграфски материали през 1911 г. , като гамата се разширява през следващите години .
Насочването на Компанията в тези нови производства, спомага съществено за оцеляването й след загубата на немския пазар по време на войната 1914-1918 година, и световната икономическата криза започнала след срива на Wall Street през 1929г.
До 30-те години условията на икономическа депресия са оказали сериозно влияние върху обема на търговията, както в Европа, така и отвъд океана и директорите на фирмата са решили да компенсират това чрез производството и продажбата на бои за ученици и студенти. Winsor & Newton гамите бои за студенти са пуснати в продажба през 1933 г. и са включвали всички цветове изисквани по цветовата система Оствалд (един от най-наложените образователни методи преподавани по това време).
Нови фабрики
В началото на 20-ти век е закупена земя в Wealdstone – северозападен Лондон, за да се изградят фабрики за платна и дървообработване. Решението, произтичащо от депресията е било да се повиши ефективността и да се намалят разходите чрез централизиране на всички дейности на Winsor & Newton в Wealdstone.
През 1938 г цялото производство на бои е било прехвърлено там, а цялата администрация се е прехвърлила на следващата година. Това се е оказало щастливо решение и добра воля на съдбата, тъй като старите помещения на фабриката били напълно унищожени от бомбадировки само година по-късно.
Военни действия
По време на войната 1939-1945 година, производството на художнически материали продължава с бързи темпове, въпреки ограниченията, наложени от недостиг на суровини.
Правене на четки в Lowestoft
В първите години след войната, производството на четки било замряло, поради липса на работна ръка. Поради тази причина се търси ново място за завод в район с излишък на работна ръка. Anglian, рибарско пристанище на изток от Лоустофт се оказва перфектно за целта, тъй като уменията, необходими за кърпене на рибарските мрежи, можело да бъдат прехвърлени и използвани при производството на четките. Това производство в Wealdstone продължава до 1982.
Допълнителна сграда на Wealdstone
До 1980-те години, на мястото на съществуваща дървообработваща фабрика, която не се използвала, била изградена нова двустепенна фабрика, която да приюти всички дейности по производството на бои и съхраняването на 33 000 вида суровини, необходими за производството на Winsor & Newton бои.
Нова собственост
До 1970-те години, е имало много вълнения в Британската преработващата промишленост. Winsor & Newton били късметлии, че към тях се обръщат Reckitt & Colman, който наскоро били закупили фирмите Reeves and Dryad. Продажбата била договорена и бавно, но сигурно компанията се радва на нова ера на модернизация, която поддържа абсолютното качеството на продуктите им.
През 1990 г., Reckitt & Colman се оттеглят от бизнеса с художествени материали и собствеността на Winsor & Newton премина в ръцете на A.B. Wilhelm Becker, които вече притежават Conte, Lefranc & Bourgeois и Liquitex.
Нова ера на качеството
През всичките 160 година на съществуване на компанията Winsor & Newton, оригиналната идея на Уилям и Хенри остава жива. Независимо дали има нов пигмент или свързвател Winsor & Newton веднага го представят.
През 1990-те години са открити много нови органични пигменти. През следващите 15 години Winsor & Newton въвеждат почти 200 нови цвята.Този процес продължава и до днес.
Нови видове бои
През 20-ти век, Winsor & Newton изобретяват 4 нови вида боя.
През 1937 г. създават Designers Гваш, силно пигментни, непрозрачни бои на водна основа. Боята става най-популярната сред графичните дизайнери.
През 1970 г., Winsor & Newton разработили първата гама Художествени Акрилни бои, революционна боя на водна основа, която в рамките на 40 години става по-често употребявана от маслена.
През 1976 г. от компанията били представени първите алкидни бои за художници.
През 1998 г., Winsor & Newton представят пред широката публика резултатите от дълъг изследователски проект. Представят широка гама от бои, и медиуми за масло, които могат да бъдат разредени и почистени с вода. Тази нова гама наречена Artisan намира огромен брой фенове, които се наслаждават на работата с маслени бои, без да използват опасни разтворители.
Нови фабрики за платна
За да отговорят на по-голямото търсене в световен мащаб, в началото на 21-ви век Winsor & Newton откриват две нови фабрики за платна в Китай и Индия. През 1990-те години фирмата е първата в бранша, която прави съвместно предприятие (джойнт-венчър) в Китай, за да снабди и китайския континент с по-добро качество бои.
Компанията днес
През 175-те години от съществуването на компанията основополагащите принципи на Уилям Уинзор и Хенри Нютон остават непроменени. Все още компанията има сериозни „връзки” в Кралския двор.
Winsor & Newton е водеща марка, както в Обединеното кралство така и в САЩ и най-големият износител в над 110 страни по целия свят. С висококачествените си художнически материали Winsor & Newton осигуряват 23% от нуждите на света и имат твърдото намерение да продължават да предоставят най-добрите бои в света в продължение на много години напред.
