София 1138, ул.Самоковско шосе №2Л,ТЦ Боила
+359 (2) 917 55 87; +359 (2) 917 55 88 info@arista-bg.com
Блог за художнически материали и пособия

Илья Ефимович Репин

Илья Ефимович Репин

Илья Ефимович Репин

Роден на 5 август 1844г. в град Чугуев, Харковска губерния

repin_001

Репинъ стои въ първите редове между оние художници,съ които Русия има право да се гордее и които, въ втората половина на току що изминалото столетие, дадоха известность на руската живопись.

Роденъ въ  1844  г. въ едно глухо село въ Харковската губерния, той е проявилъ отъ рано силна наклонность къмъ рисувалното искуство, за развитие на която са помогнали много уроците, които е получил отъ единъ харковски живописецъ, Бунаковъ.Той постигналъ въ скоро време такива успехи,които му създали известность, и му дали възможность да живее отъ поръчките,които получавалъ за портрети, картини и икони.Някой от неговите икони дори се посочвали едва ли не като удивителни художествени произведения. Тая слава обаче не могла да задоволи младия юношъ когото влекла жажда да достигне до истински съвършенство въ искуството.Мечтата която го въодушевлявала,го накарала да замине на 18ггод. Възрасть за Петербургъ,дето постъпил въ рисувателната школа и после въ Академията.

Репин пристигнал въ Петербургъ, когато е била въ пълния си разгаръ борбата между привържениците на Академията и техните противници,които са търсили задачата на искуството въ сближение съ живота и са искали отъ него,по примера на литературата и въ дружба съ нея,да даде изражение на идеялите, които са вълнували обществото.Не е мъчно да се види на коя страна е миналъ младиятъ художникъ. За така наречените академици искуството се е заключавало въ изпълнение на некакви сухи и безжизнени формули.Единъ отъ техъ,Бруни,по записките на Репина,е давала такъвъ съветъ за компониране:”изрежете отъ хартия фигурките на вашия ескизъ и пробвайте да ги движите по хартията една къмъ друга,по-далече,по-близо,по-високо,по низко,и,когато групировката стане красива,заобиколете с молив и изрисувайте”.

Не е могла една проста и бездушна механика да плени единъ юноша,за когото искуството е било единъ култъ и който му се е посвещавалъ съ страстно увлечение.Противната страна е била длъжна да спечели неговото пълно съчувствие,ако не за друго,то поне за това,че се е борила за освобождение на искуството отъ ограничения,които са угасявали всеки жаръ и са убивали у художника всеки полет на духа.Къмъ тая страна се съдействували да го привлекатъ и симпатиите,които му е внушавал преподавателятъ отъ Академията,Крамской,който се е считалъ за глава на новото течение въ искуството.Самъ Крамской не е билъ великъ художникъ,но той е принесълъ велики услуги на руското искуство чрезъ своята преданность и младежско въодушевление къмъ искуството и благотворното влияние,което поради тие качества,е ималъ надъ младите художници.Влиянието му надъ Репина въ Академията,той е успялъ да го оцени като художникъ,комуто предстои светло бъдеще,и отъ тогава са се установили между техъ връзки,които са утраяли до край.

repin_002

„БУРЛАКИ” е първото произведение,въ което напълно са се очъртали дарбите на Репина.То е написано на тема,земана отъ живота на рабонтия народъ край Волга.Това са група измъчени отъ тежки трудъ работници,които влачатъ единъ корабъ,възпроизведени всички съ жизнена правда,въ светлината на летното слънце,което пече надъ техъ.Единствинъ недостатъкъ,който може да се посочи въ картината и който прави,при това,честь на таланта на автора,е тоя,че той е работилъ съ еднаква грижливость всички образи въ нея,което разпилява вниманието на зрителя.Тя би правила много по-голем ефектъ,ако авторътъ би се ограничилъ да даде пълна и подробна обработка само на неколко образи,а за другите би се задоволилъ съ една художествена наброска.

Известностьта на Репина е расла съ всека една отъ последующите му картини.Отъ оние,които са се появили подиръ „Бурлаки”,заслужава да се отбележать: „Смъртъ Царевича Ивана”,която е неговото най-драматическо произведение.

repin_003

И „Не ждали”,картина,която,тъкмо поради поразителната правда,съ която авторътъ е предал своята тема,оставя едно гнетуще впечатление.

repin_004

Единъ сибирски заточеникъ,след дългогодишно отсъствие,изминало безъ да се получи отъ него каква да било весть,се връща внезапно при своите,но той се явява между техъ не като живъ образъ,а като печаленъ призракъ на самъ себе си,излязълъ,секашъ отъ гроба,не за да имъ донесе радость,а да изпълни душите имъ съ страхъ и ужасъ,и тие същите чувства картината произвожда и на зрителя.Тя оправдава повече отъ всеко друго Репиново произведение,изказанато за него мнение отъ единъ неговъ критикъ: „Ако нещо влече хората така силно къмъ неговите създания,то е правдата въ изображенията,но и ако нещо отблъсва отъ техъ,то е пакъ тая правда: тя и въ живота отблъсва по некога съ своята ужасна форма”.

Съ еднакво въодушевление Репинъ е развилъ и теми,проникнати отъ най-жизнерадостни чувства.Може би въ картините отъ тоя родъ той е постигналъ своите най-бляскави успехи.

Такава е „Какой просторъ”,една отъ най-хубавите картини,излезли отъ неговата киста.

repin_005

Въ темата,която развива въ нея,той е далъ изразъ на високо поетическо вдъхновение.Светлее и се вълнува морската просторна ширина и повдига къмъ брега пенливи талази.Единъ младъ офицеринъ,съ шинель,разтворенъ от ветъра,подава ръка на мила дружка,като него млада и хубава,за да я отклони от опасностьта.Мила усмивка озарява двата образа,усмивка,която говори за щастие безпределно,като морската шир,която се разстила предъ техъ,за мечти и чувства,понесли се ,надъ шума на вълните,далеко къмъ светли незнайни предели.

Всички картини на Репина се отличаватъ съ съвършенство на формата,въ което се проявлява дълбоко знание на рисунъка и удивлението което предизвикват се представлява от свидетелствата които черпимъ на всяка стъпка въ неговата деятелность за един упоритъ и настойчивъ трудъ,за търпелива страстность къмъ работа,за непрекъснато старание къмъ съвършенство,за неуморими усилия да даде на своите създания най-художествена и верна форма.Няма мерило по-верно за величието на единъ художникъ отъ труда,който е положилъ за да достигне до онова съвършенство,съ което ни очудва въ своите произведения.

 

Използвани материали:

Със съкращения от списание “Художник” 1906-1909г.- собственост на Павел Генадиев и редактори Симеон Радев и Александър Балабанов

Още няма коментари.

Напиши коментар