София 1138, ул.Самоковско шосе №2Л,ТЦ Боила
+359 (2) 917 55 87; +359 (2) 917 55 88 info@arista-bg.com
Блог за художнически материали и пособия

ХАРТИИ ЗА РИСУВАНЕ – ВСИЧКО КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

ХАРТИИ ЗА РИСУВАНЕ – ВСИЧКО КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

Хартии за рисуване

Добиване.

Хартията се добива от каша, която се получава от ленени или памучни парцали, дървесина, туткалена вода или казеинов разтвор. Кашата се пресува в различни дебелини, големини и грапавини между валцове. Получават се хартиени листа или хартия на рула.
В зависимост от това, дали хартията е добита от парцали или от дървесина, различаваме парцалена хартия и дървесинена. За целите на живописта най-подходящи са парцалените хартии.

Много важно условие при добиване на хартиите е лепилото да проникне равномерно навсякъде и да слепи добре отделните части на материята, от която е направена хартията. Освен това кашата не трябва да съдържа мазнини, глина и други примеси. При продаването на хартията за художествени цели би трябвало да се обозначи, както при печатарската хартия, нейният състав: дървесинена, полудървесинена, свободна от дървесина и пр. Без да се държи сметка за разликата в състава на хартията, в търговията често цената на рисувателните листа се унифицира за сметка на художника.

Качества и недостатъци.

Доброкачествената хартия трябва да отговаря на следните условия: да е непроменлива към светлината и да не е чуплива; при изгаряне да не дава повече от 2 % пепел. При измокряне да поема равномерно вода. Поставена срещу светлина, в състава на хартията трябва да се виждат водни линии. Ако хартията ще служи за работа с акварел, гваш, темпера или, маслени бои, трябва да бъде грапава. При работа с молив или креда за предпочитане е гладката страна.
Непроменливостта на хартията е много важно качество, ако върху нея ще се работи с акварел или темперни бои. Обикновено при тези две живописни техники пластът от боята не е достатъчно дебел, за да предотврати проникването на слънчевите лъчи до основата. Ако хартията е недоброкачествена, в скоро време пожълтява. Чрез това тоновете, които лежат върху нея, се видоизменят, а оттук — и целият вид на картината.
Грапавината на хартията е също така важно условие при работене с акварелни, гвашови, пастелни, темперни или маслени бои. Оптичното въздействие на боята върху грапавата хартия е много по-красиво, отколкото върху гладка хартия. От малките изпъкналости и вдлъбнатини се образуват едва доловими светлини и сенки, които придават на тоновете свежест, рехавост и живост. Освен това върху грапавата основа всички бои се задържат по-добре. Върху гладка основа тоновете лесно се замърсяват и умъртвяват, а пластовете от боите се олющват и падат вследствие слабата спойка между основата и боите.
Белината на хартиите играе също така много важна роля при акварелната и темперната техника. Колкото хартията е по-плътна, което е белег за добра пресуваност, и колкото тя е по-бяла, толкова и картините са по-свежи, защото чрез белината й се получава светлина отдолу.
Други качества на хартиите са тяхната лекота и лесносгъваемост.
Парцалените хартии отговарят най-много на гореизброените изисквания. Дървесинените са много чувствителни към светлината — пожълтяват много скоро. Освен това те са чупливи и се размекват и разтягат неравномерно от водата.

ОПИТНИ МЕТОДИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОКАЧЕСТВЕНОСТТА НА  ХАРТИИТЕ

1. Ако желаем да проверим дали хартията съдържа глина или други долнокачествени примеси, подлагаме я на проба чрез изгаряне. Повече от 2 % пепел сочи, че хартията е подправена.
2. Гъвкавостта на хартията се изпитва чрез огъване на някой от ъглите. Долнокачествените хартии се пречупват и не се изправят впоследствие, а доброкачествените при сгъването си оказват известна съпротива. Те остават сгънати за късо време.
3. Трайността на хартията към светлината можем да проверим по следния начин. Поставя се парче хартия до половина между листата .на затворена книга и се оставя на светлина 15—20 дни. По степента на пожълтяването на онези части от парчето хартия, които са останали навън от затворената книга, съдим за трайността на хартията към светлината.
4. Чрез намазване на хартията с вода се убеждаваме дали тя съдържа мазнини. При блажна хартия водата не се всмуква и остава продължително време във вид на капки.

НАЧИН ЗА ПОДОБРЕНИЕ НА ХАРТИИТЕ

Ако някоя хартия поглъща много жадно водата или пък боите се разтичат по нея, това показва, че при фабрикуването й лепилото не е проникнало равномерно навсякъде или пък че тя не е била пресувана достатъчно. Такава хартия може да се подобри, като се намаже с разтвор от желатин в следната пропорция: 3 г желатин, разтворени в 100 г хладка вода. След засъхване на желатиновото намазване хартията трябва да се фиксира с 4 % формалинов разтвор. Формалинът заздравява (ощавя) желатина, поради което той не се измива, ако работим върху хартията с акварелни или темперни бои.
4 % формалинов разтвор може да се получи направо от аптеките, като се изисква специално в тази му пропорция. Художникът може обаче да си го приготви сам, като полученият от аптеката формалин, който е най-често 35—40%, се разреди с 10—12 части обикновена вода.
Блажните хартии се подобряват, като се измиват със силно разреден амоняк.
Погрешно употребление. Ако върху някоя хартия, макар и най-доброкачествена, е направена картина с акварелни, гвашови, темперни или маслени бои, тя не бива да се увива на руло, защото пастозните пластове се олющват много лесно, а лазурните тонове вследствие на чупките стават много неравномерни, поради което се изменя и целият вид на картината.
Хартиите се продават на рула или големи листа (100/70). Някои от тях имат неравномерни краища и поставени към светлината, показват водни линии.
Българските хартии са дървесинени или полудървесинени, лесно чупливи, блажни и нетрайни към светлината. За целите на художниците те са годни само за скици или етюди. Трябва да се употребяват само дебели, бели и грапави листа.

Приложение.

Хартията намира голямо приложение при рисуването и при всички живописни техники. За да се избегне хигроскопичността й, прибягва се до изпъване. Най-често тя се употребява в оня вид, в който се продава на пазара. При по-специални живописни техники обаче трябва непременно да се грундира.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Коментарите са затворени.