София 1138, ул.Самоковско шосе №2Л,ТЦ Боила
+359 (2) 917 55 87; +359 (2) 917 55 88 info@arista-bg.com
Блог за художнически материали и пособия

LEFRANC & BOURGEOIS

LEFRANC & BOURGEOIS

Началото на историята започва през далечната 1720 година.

Във Франция средната класа е тази, която поддържа икономиката. Художниците започват да пътуват. Създават се първите училища по изкуствата. Доскорошните чираци на майсторите на четката постепенно изчезват и вече няма кой да им подготвя пигментите и свързващите компоненти.

Художникът Чардин решава да помоли един търговец (предшественик на семейство Lefranc), който се занимавал с търговия на пигменти и подправки в Сен Жермен в Париж да му забърка боите. Резултатът бил повече от добър. Чардин  споделил опита си и с други колеги художници, които също последвали примерът му. Започнали да се създават все по-тесни връзки между художници и доставчици на пигменти и други компоненти необходими при рисуването-заражда се индустрията с материали за художници!

С развитието на индустрията започват де се правят все по-задълбочени проучвания и експерименти, анализи на стари картини и техники, които довели до усъвършенстване на създадените и използваните до момента бои и помощни средства, отстраняване на опасни и нестабилни суровини и субстанции използвани до момента за постигането на определен цвят или ефект.
Например:
▪ премахване на антимон бялото, което имало спецификата да пожълтява;
▪ премахване на живака в алено червеното, което с времето почернявало;
▪ премахване на желязото и цианидната сол в пруското зелено, което било силно токсично и се превръщало в сивкаво червено;
▪ преди да бъде открито пруското синьо, индигото се смесвало със смалт, креда или нишесте, за да се създаде този прекрасен цвят, но получената боя  била с много лоши качества.

В продължение на почти три века Lefranc използва своите умения и ноу-хау, за да осигури на художниците иновативни продукти. Гамата от цветове се разширява и се разработват първите рецепти за смесване. Един аспект, обаче, остава неразвит – опаковката и транспортирането на вече готовите бои.

През 1841 г. американският художник Джон Гофре Ранд патентовал туба и ръкохватка, която позволявала да се запази боята в оловен цилиндър. Вземайки тази идея, през 1859 г. Lefranc започва да продава първите бои в плътно затворени туби. Този предшественик на тубата с винтова капачка е сериозно нововъведение и е имало огромно влияние върху живописта.

От 1859 г. и до днес, Lefranc индикират върху своите туби  качествата на боята в тях с:
▪ Химичен състав на цветовете
▪ Качества при излагане на светлина
▪ Свето устойчивост (от 1 до 3 звезди)
▪ Устойчивост при смесване (М показва, че цветът може да се смесва с друг цвят)

През този период се появяват първите пейзажисти, последвани и от импресионистите. Новият подход към изкуството, който импресионистите въвели, все още получава адмирации и днес, по отношение на вникване в цветовете и улавяне на естествената светлина.

Опазването на много от произведенията им обаче, е истински проблем за реставраторите в днешни дни. Проблемът идва от това, че импресионистите използвали маслените бои по начини, различни от приетите практики по това време. Те разреждали своите бои с прекомерни количества разтворители и ги нанасяли върху силно абсорбиращи платна и не ги лакирали. Резултатите били катастрофални, тъй като оловно-бялата боя, единствената покривна бяла боя по онова време, ставала черна, когато влезнела в контакт със сярата в атмосферата.

През 1867 г. било открито средство за извличане на ализарина и създаването на  ализарин лак. По същото време французинът Джоузеф Боржуа открива магазин за бои в Париж, а по-късно и  фабрика в Montreuil Sous Bois, където създава първите “безопасни” бои.

Боржоа е силно заинтересован от „демократизирането” на живописта. Той прави всичко възможно за създаването на по-евтини и в същото време достатъчно качествени бои, които да са достъпни за начинаещи художници и ученици. Качеството на продуктите му и добрата им цена, много бързо го правят сериозен конкурент за Lefranc.

20-ти век е белязан със серия от нововъдения в производството на боите, които продължават  и до днес с боите, които всеки художник слага на палитрата си.

През 1911 г. се появява Кадмиевото зелено, последвано от Сапфиреното синьо през 1913 г., чийто тон е в перфектна хармония с Кобалтовото синьо, Ултрамарин и Церулеум синьото. През същата година се появяват Кадмиевите червено и зелено, известени със своята покривност и ненадмината устойчивост на светлина.

През 1922 г. се появява титановото бяло, предлагащо същата покривност като Flake (бояджйското) бяло.

Експериментът на художника Раул Дъфи

През 1937 г. художникът Раул Дъфи решава да създаде най-голямата картина в света. “Fée Electricité ” е съставена от 250 табла с размери 1,5 х 2 метра всяко. Проблемът, с който се сблъсква, бил от една страна краткия срок за създаването на тази монументална живопис, и от друга – бавното съхнене на маслените бои. Тогава той се свързва с главният инженер в лабораторията на Буржоа, и му разказва за проекта и възникналия проблем.

След задълбочено обмисляне, на двамата им идва идеята да съчетаят маслени бои с медиум на емулсионна основа (разредено лепило, смесено с маслени бои и 10% дамарова дъвка), така че пресни слоеве да могат да бъдат нанесени един в друг (мокро в мокро), като същевременно се запази транспарентността и се позволи на боите в ядрото да изсъхват правилно.

Идеята им дала положителен резултат. Тази картина е напълно запазена и до днес и може да се види в Музея за модерно изкуство в Париж.

През 1950 г., е разработена гама от транспарентни цветове, специално за създаване на глазури.

След разработването на фламандските и венециански медиуми, през 1955 г. Bourgeois създава първата винилна боята Flashe. Тази боя дава на художниците всички предимствата на синтетичните емулсии и възможността за работа върху различни повърхности, бързо съхнене на боята, висока степен на свето устойчивост, кадифена текстура и ненадминати МАТ цветове.

След дълго противопоставяне и конкуренция, през 1966 г. става сливането на Лефранк и Боржуа и преместването на новата компанияLEFRANC&BORGEOIS в Mans.

През 1984 г. компанията променя логото си.

През 1988 г. LEFRANC & BOURGEOIS придобиват Charbonnel (основан през 1862 г.), който е безспорно най-известната и наложена марка в художествения печат и печатарски мастила. Charbonnel е производител на мастила за офорт, литография и материали за истинска позлата.

До 2005 г. продукти на LEFRANC & BOURGEOIS се появяват инцидентно на българския пазар, внасяни от различни фирми.

От 2005 г. след подписване на договор за дистрибуция вносът се извършва от единствения оторизиран дистрибутор за България, фирма АРИСТА.

Продуктите на LEFRANC & BOURGEOIS могат да се намерят както в собствените магазини на АРИСТА, на www.arista-bg.com, така и във веригата дистрибуторски магазини на фирмата.

Коментарите са затворени.