Имаше времена, в които индигото бе просто цвят дънки. Сега той е много повече от това и дори има някои тонални разновидности. На обикновения човек това едва ли би направило впечатление, но няма как да убегне от погледа на детайлния творец.
Индигото определено е цвят, който заслужава внимание, защото не се среща в естествен вид в природата. Той набира популярност още в древен Рим, а след това има широко разпространение в творческите среди в Европа между 14 и 19 век.
Интересен е произходът на наименованието му – идва от гръцкия бог Индикон или „средство за рисуване от Индия“. Първоначално цветът е добиван от растението сърпица, чиито листа са накисвани в топла вода, докато не ферментират. След това получената жълтеникава вода се оксидирала чрез някои химични процеси и това водело до формирането на сини сегменти, които се утаяват на дъното. Утайката се изтъргвала и се смесвала с яйца или восък, за да се получи желания цвят.
Синият понеделник
Сега сме истински късметлии, че можем да носим дрехи, чийто индиго цвят е постиган само по химичен път. Преди години тази процедура е била миризлива и бавна.
За да се боядиса текстил, е било необходимо да се накиснат дрехите във вани, пълни с вода, сърпица, урина и трици, които изглеждат като жълт разтвор. Това се е случвало най-често в събота като дрехите съхнели до понеделник. Оттам идва и понятието „син понеделник“ познато в Средновековието. Кислородът във въздуха е окислявал жълтото и така се сътворявало индигото.
През 15 век мореплавателят Васко Да Гама прави поредното си революционно откритие, а именно: растение, което има потенциал да създава 30 пъти по-наситено „синьо“. Нарича го Indigofera Tinctoria , а самият цвят добиван от него – индиго. Да Гама започва да внася растението в Европа и въпреки многобройните заплахи за живота си от напористи търговци на сърпица, го налага като източник на цвета и така слага край на ерата на сърпицата.
Химическо индиго
Истинската революция в историята на индигото обаче постава немският химик Адолф фон Байер. През 1915 той открива метод, който слага край на извличането на индиго от растения. Проблемът при химическия подход обаче е, че цветът не е устойчив на светлина и бързо губи плътност.
Слава Богу в 21 век нещата стоят по съвсем различен начин. Боите в цвят индиго от различните линии на Royal Talens са микс от съединения, които издържат на светлина поне 100 години в музейни условия.
Ако сте почитатели на индигото, не пропускайте да тествате :
- Rembrandt oil colours, colour number: 533
- Rembrandt water colours, colour number: 533
- Van Gogh water colours, colour number: 533
- Amsterdam acrylic colours Expert Series, colour number: 533